събота, 15 юли 2017 г.

Хилядният етаж

Здрасти! Не е никаква изненада, че не съм писала в блога от сто години и не мисля, че има нужда от някакви обяснения по този въпрос вече така или иначе. Та, днес съм тук с ревю на запленяващата история на Хилядният етаж.


източник


източник
Честно да си кажа, нямах представа, че книгата ще излиза на български. Бях си я набелязала още миналата година само заради корицата (колкото и да е повърхностно). Затова просто не можех да устоя, когато я видях на рафта в книжарницата. Буквално на следващия ден разбрах, че Бард ще я издават. Въпреки обаче че беше на английски (който не бих казала, че чета и разбирам отлично), ми отне точно три дни да я прочета, а обикновено се бавя с чуждоезиковите издания. 

Книгата е смесица между научна фантастика, съвременно YA и мистерия. Може би и затова има толкова много фенове, тъй като всеки би намерил нещо в нея, което да му допадне. Тук я има възможността да се получи манджа с грозде, защото това са доста различни жанрове, но авторката изобщо не го допуска и се справя отлично с преплитането им в книгата. В нея ще откриете любов и приятелство, но и завистта, арогантността и отчаянието, които могат да бъдат породени от разпадането им. Това ми допадна доста, тъй като ни показва не съвършенството на човешките отношения, а истинската им същност, която може да бъде много неща едновременно. Да не говорим за света, в който се развиват събитията: Ню Йорк през 22-ри век, пренесъл се в небостъргач с хиляда етажа. Има ли смисъл изобщо да споменавам за това, че си избираш тоалета за деня върху твоя холограма или пък за желираните мечета, които говорят и мърдат докато ги ядеш, за да ви убедя колко е удивителен? Изграждането на един такъв свят наистина е впечатляващо и си личи креативността на авторката в това отношение.
източник


Друга любима за мен част от книгата е това, че героите са толкова различни един от друг. Уникалното и различното в книгата всъщност са навсякъде. Героите са на различно място в йерархията, различни са и мирогледите им, имаме представени и различни сексуалности. Петте гледни точки, които следим ни представят различни перспективи върху една и съща ситуация и макар в началото да изглежда объркващо, в последствие всичко си идва на мястото, което обаче не може да се каже за взаимоотношенията на героите, които изглеждат безвъзвратно изгубени.



“She couldn't trust anyone in the world but herself, but
 then again,she never really had.” 


“I believe in happiness. I'm just not sure love will actually
get you there.”


“Sometimes love and chaos are the same thing.”  


В първата глава на Хилядният етаж ни е представено непознато момиче, което пада от сградата, и оставаме в пълно неведие защо и как. Това ни държи в напрежение до края, когато разбираме всичко, но интересът за предстоящото в никакъв случай не се губи, тъй като сме оставени на зловещ cliff-hanger. Всичко като че ли се преобръща и ни оставя в тревога за по-нататъшното развитие на нещата.
Ако искате забавно и леко, но интригуващо четиво, което да ви погълне изцяло и в последствие да ви изуми, прочете Хилядният етаж. Няма да съжалявате.