сряда, 6 септември 2017 г.

When Dimple met Rishi

Hey, hello, hi! Here I am (a month later) with a review for When Dimple met Rishi by Sandhya Menon. So let's begin, shall we?


Summary


Dimple Shah is an ambitious high-school graduate who knows exactly how she wants her life to be. She is so tired of her Mamma's obsession with her following the old Indian traditions and just wants to go to college already. Whereas Rishi Patel is the complete opposite. He is a hopeless romantic who truly believes in tradition thinking it is something bigger than him.
Although they are so different, they happen to get into the same web developing summer program and somehow start actually getting along (and are those love sparks between them?).


What I like


When Dimple met Rishi is so heartwarming. It makes you believe in Kismet or fate or whatever you call it. Also, it is filled with humour. I laughed out loud not one or two but multiple times, while reading it. Although it is cute, it delivers a couple meaningful messages to the young audience. One of them being "family is a vital part of your existence". I liked how parents are presented realistically and that they are a major part of the story (something not so commonly seen in YA-literature). Dimple can't stand her Mamma's rambling about finding the ideal Indian husband, but once things get complicated, the only thing the girl needs is her parents' support. 
The other message is that tradition is important. I loved the way we are introduced to the Indian culture and the believes Indians have. Yes, arranged marriage is still a thing and it sounds ridiculous. But we are shown that it really is something practical that may or may not work, yet it is never obligatory to marry the person your parents have chosen for you. They just recommend you a husband/wife. However, you make the choice.

What I dislike


Well, I loved this book, so it's hard to think of something I disliked about it. However, when I was picking it up, I read a couple reviews on goodreads saying that Dimple is physically abusive towards Rishi. I understand from where people might get this impression. There are times when she punches Rishi in the arm or ribs, but honestly it is completely normal and commonly seen for teenagers to do this kind of thing when feeling uncomfortable or awkward. Also, I didn't see any indication of Dimple trying to deliberately harm Rishi in any way. Thus, I don't think there is any physical abuse.


Who I recommend it for


I think When Dimple met Rishi is the perfect summer to autumn read. This book is so cute it makes you smile, but it is not overly sweet or cheesy. If you are looking for a cute contemporary, where cultural diversity is evident, or a book that is funny and makes you think at the same time, then When Dimple met Rishi is just for you.

събота, 5 август 2017 г.

BookTubeAThon равносметка

Здрасти! Знам, че закъснях с равносметката си за маратона, но хей, вече съм тук.
Първо искам да кажа, че имах притеснения за това дали ще се наслаждавам на четенето. Не съм от този тип хора, които четат бързо, и бях с ясната представа, че е непосилно за мен да прочета 7 книги. Не се и насилвах да го правя. Честно да си кажа, целта  ми беше четири книги и знаех, че и това е лимитът ми изобщо. Идеята ми беше да чета през всяко едно свободно време, но да не го правя, ако нямам желание, и да не загърбвам ежедневните си дейности. Бях наясно със себе си и способностите си, но притеснението ми идваше от това да не би да се сравнявам с другите и техните "постижения". За щастие (и моя изненада), това не се случи. Въпреки че всеки ден гледах влогове в youtube, за миг не си помислих, че се справям зле или че не чета достатъчно. Но нека започнем с книгите.

1. Изумителната и изключителна история на Мирър и Голиат от Ишбел Бий

Бях започната с тази книга още преди маратона, но я слагам тук, защото прочетох повечето от нея по време на него. За мен тя изпълни предизвикателството  Прочети книга, която си купил заради корицата. Може и да не е само заради корицата, защото прочетох и че е идеална за любителите на Нийл Геймън, но честно казано, корицата си беше основната причина. За жалост, корицата се оказа по-хубава от съдържанието. Исках да харесам книгата, но просто не беше за мен. Имаше моменти, в които просто ми беше скучно. Само Господин Лъвхарт харесах и то веднага, но чесно казано, накрая се почувствах предадена, че са сложили името на Геймън с обещание, че приказката за Мирър и Голиат прилича на неговите. Наистина не намерих приликата. За съжаление не мога да дам повече от ★★☆☆☆ и те са единствено за Господин Лъвхарт.





2. Juniper Lemon's happiness index от Julie Israel


Не изпълнява нито едно от предизвикателствата от четатона, но беше избрана за "обща" книга и затова реших да я прочета и аз.
Хареса ми, но имаше някои моменти, които се оказаха проблемни за мен. Тъгата на главната героиня, загубила сестра си, беше представена доста добре. Чувствата ѝ и повечето ѝ действия бяха напълно разбираеми. Нещото, което не ми хареса, беше представянето на романса. Имаше момент, в който всичко можеше да се подреди просто ако бяха говорили нормално. Но като че ли много пъти това се случва и в реалността, нали? За мен се оказа книга за ★★★★☆






3. Малкият принц от Антоан дьо Сент-Екзюпери


С тази мъничка книжка покрих предизвикателства Прочети книга с човек на корицата, Прочети книга за ден, Прочети книга изцяло навън, Чети за персонаж, много по-различен от теб. Не мисля, че някой не знае за какво се разказва в "Малкият принц", но все пак да си кажа. Става дума за момче, което живее на миниатюрна планетка заедно с розата си. Но един ден решава да обиколи и по другите планети като накрая се оказва на Земята. Книгата не е единствено за приключенията на Малкия принц. Тя ще ви накара да мислите за това докъде ние, хората (или по-скоро възрастните), сме стигнали.Oбичам Малкия принц от дъното на душата си. Любима класика ми  е и вярвам, че ще я препрочитам още много пъти. ★★★★★






4. Anna and the french kiss от Стефани Пъркинс


Това е прочетената книга, която е много известна и харесвана. Разказва историята на Анна, която е пратена от баща си в училище в Париж за една година. Истината е, че тази книга си е клише. Присъстват любовен триъгълник, главна героиня, която е срамежлива, и популярно момче, което харесват всички и в което тя е влюбена. Книгата е типичният любовен роман. Забавна ли ми беше? Да. Пристрастяваща ли е? Да. Имам ли вече останалите книги от поредицата? Да. Стойностна литература ли е? Не бих казала. И в това е проблема. Имаше твърде много неща, които не ми допаднаха, но преглътнах просто защото исках да видя какво ще се случи между героите. Затова оценката ми за нея е ★★★☆☆



Това са книгите, които прочетох по време на BookTubeAThon-а. Изпълних поставените от себе си цели както и  всички предизвикателства освен това да прочета седем книги. Просто ми е непосилно. Доволна съм от представянето си, но съм малко тъжна, че свърши толкова бързо. Радвам се, че участвах, и чакам с нетърпение следващия четатон. Тогава ще участвам със същата нагласа, че нямам на никого да доказвам нищо, а правя това за забавление. Мисля, че смисълът на BookTubeAThon (а и всеки книжен маратон изобщо) е точно такъв. 


Приятно четене!
~ Цвета ♡



вторник, 18 юли 2017 г.

Часът на чудовището

Здрасти! Днес съм тук с ревю на книга (шок), която ще ви остави без дъх - Часът на чудовището от Патрик Нес.

Часът на чудовището стоя на рафта ми с месеци, защото беше една от тези книги, които знаех, че ще ми харесат (макар че не бях напълно наясно със сюжета), но исках да запазя за по-късно. Единственото, което ми беше известно беше това, че се разказва за момче, чиято майка е болна от рак, и една нощ се появява чудовище. Нямате представа колко се радвам, че не знаех нищо повече, тъй като сега, след като я прочетох, смятам за най-удачно да се чете насляпо. Затова не мисля да разкривам каквото и да било, а само да отбележа нещата, които са ме впечатлили в Часът на чудовището.


Нека първо вметна, че всъщност идеята не е на Патрик Нес (или поне не изцяло), а на Шавон Доуд, която за съжаление почива и не успява да довърши историята си. Патрик Нес казва, че нейните идеи са "породили у него негови собствени образи" и посвещава тази история на Шавон. 

Та, да започнем със сюжета. Той действително е уникален и запленяващ, а премесен с простичкото разкаване, се превръща в нещо толкова красиво. Нещо, което няма как да не си запази място в сърцето ти. 


"Ти не пишеш живота си с думи. Пишеш го с действия."



Източник
А героите, о героите... Те ще си останат с вас и след прочитането на тази история. А докато четете, ще усещате всички чувства, които те изпитват. Към това много добавят илюстрациите на Джим Кей. Не смятам, че без тях преживяването щеше да е същото. Затова и си струва всяка една стотинка за тази книга - твърди корици, красиви илюстрации, дебели листи, просто изданието е прекрасно. 

Макар да разказва за тъга и страх, Патрик Нес включва и нотки на хумор. Колкото и да е учудващо и донякъде дори нелогично, му се получава изключително добре (на моменти съм се смяла с глас). Освежава историята и прави героите още по-истински, по̀ човеци.



"Не, не съм чувал за кралство по тия места-отвърна Конър.- Тука дори "Макдоналдс си нямаме."



Часът на чудовището определено се нарежда в листа ми с любими книги of all times. Красива, откровена, сурова и отваряща очите, тя си заслужава четенето както от малки така и от големи.


"Историите са важни-каза чудовището.- Те са може би по-важни от всичко друго на света. Особено ако носят истината."


неделя, 16 юли 2017 г.

BookTubeAThon


Здрасти! Днес съм тук с публикация за интернационаления книжен маратон BookTubeAThon, в който призовавам всички да се включат. Въпреки че е предназначен за книжните влогъри в Youtube, реално всеки може да участва.

1. Какво е BookTubeAThon?

Това е книжен маратон в продължение на една седмица, които се провежда всяка година от една от любимите ми booktuber-и: Ariel Bissett. Но не е просто седмица, в която всички се стремят да прочетат колкото се възможно повече. Наред с предизвикателствата за четене, има и различни събития както в youtube така и в instagram и twitter, в които всеки може да се влкючи по време на маратона.

2.  Кога започва BookTubeAThon?

Събитието ще се проведе от 24-ти до 30-ти юли като започва на 24-ти юли, понеделник, в полунощ и свършва на 30-ти юли, неделя, отново в полунощ.

3. Какви са предизвикателствата?

Книжните предизвикателства са ни вече известни, но тези в instagram и youtube ще бъдат ясни в хода на събитието, а в twitter домакините ще организират т. нар. twitter springs. Това ще рече, че един от тях ще сподели кога точно ще чете и по това време ще задава различни въпроси от сорта на какво четете или пък колко можем да прочетем за 20 минути. Та ето ги и предизвикателствата:

✒Прочети книга с човек на корицата ѝ.

✒Прочети много известна и хвалена книга.

✒Прочети книга за един ден.

✒Чети за персонаж, много по-различен от теб.

✒Прочети книга изцяло навън.

✒Прочети книга, която си купил заради корицата.

✒Прочети седем книги.




4. Има ли задължителни книги?

Задължителна книга, няма, но има такава, която е "обща". Това ще рече, че домакините ще я прочетат и ако и участниците го направят, ще се получи нещо като мини клуб за книги и ще можем всички заедно да я обсъждаме. Въпросната книга е Juniper Lemon's happiness index. За съжаление, я няма преведена на български, но бихте могли да я свалите електронната ѝ версия в случай, че имате желание да я прочетете.




5. Ще има ли награди?

Да, ще има организирани giveaway-и на всяка от социалните мрежи, в които се провежда маратона.

6. Защо да участвам?

Никой не може да ви накара на сила, но ето причините поради, които аз мисля да участвам.
Никога досега не съм участвала в какъвто и да било книжен маратон, защото се познавам и съм наясно, че не мога да чета по една книга на ден няколко дни наред. Когато научих за този маратон, обаче, изобщо не се почувствах задължена да правя това (макар едно от предизвикателствата да е точно такова). Може би се дължеше на това как Ariel Bissett представя нещата, толкова увлекателно и вълнуващо.
Искам да проверя себе си и способностите си. Нямам претенцията на бърз читател, както казах, но все пак ми е интересно колко най-много мога да прочета за седмица. 
Искам да бъда част от това събитие, защото е толкова позитивно и сякаш наистина би сближило обществото на читателите по целия свят.
И последно, искам да видя какво е преживяването да четеш с толкова много хора едновременно, какво е да общуваш с тях свободно, какво е да си част от книжния маратон.


Това са профилите на маратона в различните социални мрежи, които може да разгледате или последвате, за да следите събитието:

събота, 15 юли 2017 г.

Хилядният етаж

Здрасти! Не е никаква изненада, че не съм писала в блога от сто години и не мисля, че има нужда от някакви обяснения по този въпрос вече така или иначе. Та, днес съм тук с ревю на запленяващата история на Хилядният етаж.


източник


източник
Честно да си кажа, нямах представа, че книгата ще излиза на български. Бях си я набелязала още миналата година само заради корицата (колкото и да е повърхностно). Затова просто не можех да устоя, когато я видях на рафта в книжарницата. Буквално на следващия ден разбрах, че Бард ще я издават. Въпреки обаче че беше на английски (който не бих казала, че чета и разбирам отлично), ми отне точно три дни да я прочета, а обикновено се бавя с чуждоезиковите издания. 

Книгата е смесица между научна фантастика, съвременно YA и мистерия. Може би и затова има толкова много фенове, тъй като всеки би намерил нещо в нея, което да му допадне. Тук я има възможността да се получи манджа с грозде, защото това са доста различни жанрове, но авторката изобщо не го допуска и се справя отлично с преплитането им в книгата. В нея ще откриете любов и приятелство, но и завистта, арогантността и отчаянието, които могат да бъдат породени от разпадането им. Това ми допадна доста, тъй като ни показва не съвършенството на човешките отношения, а истинската им същност, която може да бъде много неща едновременно. Да не говорим за света, в който се развиват събитията: Ню Йорк през 22-ри век, пренесъл се в небостъргач с хиляда етажа. Има ли смисъл изобщо да споменавам за това, че си избираш тоалета за деня върху твоя холограма или пък за желираните мечета, които говорят и мърдат докато ги ядеш, за да ви убедя колко е удивителен? Изграждането на един такъв свят наистина е впечатляващо и си личи креативността на авторката в това отношение.
източник


Друга любима за мен част от книгата е това, че героите са толкова различни един от друг. Уникалното и различното в книгата всъщност са навсякъде. Героите са на различно място в йерархията, различни са и мирогледите им, имаме представени и различни сексуалности. Петте гледни точки, които следим ни представят различни перспективи върху една и съща ситуация и макар в началото да изглежда объркващо, в последствие всичко си идва на мястото, което обаче не може да се каже за взаимоотношенията на героите, които изглеждат безвъзвратно изгубени.



“She couldn't trust anyone in the world but herself, but
 then again,she never really had.” 


“I believe in happiness. I'm just not sure love will actually
get you there.”


“Sometimes love and chaos are the same thing.”  


В първата глава на Хилядният етаж ни е представено непознато момиче, което пада от сградата, и оставаме в пълно неведие защо и как. Това ни държи в напрежение до края, когато разбираме всичко, но интересът за предстоящото в никакъв случай не се губи, тъй като сме оставени на зловещ cliff-hanger. Всичко като че ли се преобръща и ни оставя в тревога за по-нататъшното развитие на нещата.
Ако искате забавно и леко, но интригуващо четиво, което да ви погълне изцяло и в последствие да ви изуми, прочете Хилядният етаж. Няма да съжалявате. 


петък, 19 май 2017 г.

Въглен в пепелта - дискусия (спойлери)

Здрасти! Е, значи сте прочели "Въглен в пепелта". Сега можем да обсъдим подробно всичко, без да се притеснявам какво ще издам и какво не. 


Искам първо да кажа, че отдавна не бях чела часове наред. Толкова добре ми дойде, нямате си представа. Сабаа, как пишеш така? Може ли всички да пишат така, моля?  Това настрана, книгата е прекрасна. Направо нямам думи. Има всичко - романтика, фантастични същества, приключения, всичко. А героите, о, героите..

Нека започнем с Елиас. Той е Маска, но маската му не се е сраснала с кожата все още, защото я сваля при всеки удобен момент (мисля, че авторката е искала да символизира с маските това, че веднъж приет в Блекклиф и сложил маска, ти се превръщаш в оръжие и нищо повече, а свалянето на маската сякаш е негодуването и неприемането на този абсурд и жестокост). Хелене знае, но би трябвало и другите да знаят, нали? Самият той спомена, че когато маската е вече плътно прилепена към лицето ти, емоциите и чертите ти не се различават. В такъв случай и Комендантката знае, но защо не казва нищо? Може би го отдава на това, че при него не се случва толкова бързо? Като казахме Комендантката, някой виждаше ли това, че тя му е майка да се показва на хоризонта? Аз не. Бях шокирана.

Оставила го в пустинята и са го намерили племенните хора, това знаеше Елиас, докато майка му не прояви някаква емоция след като отиде до килията му ден преди да го екзекутират и не му каза, че го е оставила при мама Рила. Тук виждаме, че реално тя не е толкова лоша, не е била така жестока(или поне част от нея не е). Това обаче ме навежда на въпроси като например: откога тя е такава, какво я е накарало да се превърне буквално в чудовище, контактуващо си с Черния лорд, който пък е бил крал на джиновете (най-умните същества на света). Действително Комендантката е най-мистериозният персонаж в книгата. Знаем, че с баща си не се понасят, тя никога не е била достайна за наследница, независимо какво е правела, за да се докаже. Това ме навежда на мисълта, че това я е пречупило и затова е загърбила чувствата си. А тази недовършена татуировка? Защо всяка буква е писана по различно време?  И когато Елиас беше в затвора, разбрахме, че последната буква е изписана преди около два дни. Не съвпада ли с нощта, когато Лайа я видя да говори с Черния лорд? Той ли я прави? Какво е замислил Черния лорд? Как Хелене може да лекува с песни? Кой от Съпротивата работи с Комендантката? Аз смятам, че е Мазин, защото буквално е отлъчил Зерин, а и подведе Лайа. Не го харесвам, има нещо в него, което ме отблъсква.

А Кийнан? О, горкият. Влюбен е в Лайа, но мисля, че накрая тя ще бъде с Елиас. А и какво ще стане след като вместо Лайа намери Изи (нещо ми подсказва, че ще започне да се влюбва пък в нея и ще станем свидетели на insta love). Тя е от любимите ми персонажи в книгата. Толкова е отдадена и лоялна към Лайа. Чисто превъплащение на приятелска обич и подкрепа. Та тя жертва живота си за нея. А дали ще се срещнат пак? Имам толкова много въпроси. Целият ми пост е въпроси и теории, съжалявам, просто има толкова много догадки. Ето още- коя всъщност е Готвачката? Защо е затворена там? Откъде знае как да прави експлозиви? Кои са родителите на Лайа и Дарин? А защо не видяхме спасяването му през цялата книга като това беше основната и единствена цел на Лайа, която доста се промени от началото, забелязахте ли? Беше толкова плаха и несигурна и да гледам как израства и търпи всички поражения, но не се предава и продължава, си е направо вдъхновяващо.

Мисля да оставя догадките си дотук, защото почна ли да мисля и за авгурите и сляпата вяра на Хелене в тях, ще изпиша целия свят. Но нека кажем, че сделката, която Хелене направи, защото са ѝ обещали, че Елиас ще живее, е направо откачена. И беше на косъм да не се състои (тя направо разряза врата на приятеля си и няколко сантиметра по-навътре и той вече щеше да е в отвъдното.). Да не забравяме факта, че Марк е Императорът? Как стана това? Защо? Умът ми не го побира.

Наистина оставям всичко друго, защото и без това постът стана твърде дълъг, а и винаги съм отворена за дискусии в коментарите, защото в крайна сметка, затова създадох този блог.




Въглен в пепелта

Здрасти!  Четенето ми остана малко назад напоследък и колкото и да не ми е приятно да призная, прочетох само една книга от началото на тази година. Знам, знам, колко лошо, как може да имам блог за книги, а да не чета. Но вижте, според мен не е важно колко четеш, а какво четеш и как то ти въздейства. 


*i've been telling myself for months*


А Въглен в пепелта от Сабаа Тахир ми въздейства толкова силно. Честно казано, книгата стоя на рафта ми половин година и не я докосвах. Купих я, защото приятелка ми каза, че е добра, а и чуждестранните буктюбъри бяха полудяли по нея. Колкото и повърхностно да ви звучи, отхвърлях всеки път тази книга заради корицата. Съжалявам, Сиела, извиненията ми към илюстратора Дамян Дамянов, на чийто труд се възхищавам, но тази корица просто не ми допада (✌).



Макар Въглен в пепелта  да не се отличава изключително по сюжета си от останалите книги от Young Adult жанра, тя сякаш всъщност е различна. Това се дължи на начина на писане на Сабаа Тахир- толкова увлекателен. Щом аз, която чета сравнително бавно, я прочетох за два дни, смятайте колко интригуващо е написана. Въпреки че се разсейвам лесно, нямаше нито един момент в книгата, в който да мисля за нещо друго освен "леле, какво ще стане сега?!". За секунда тъкмо си помисля, че вече съм наясно с по-нататъшното развитие на събитията, и бам! случва се нещо напълно неочаквано. Не мога да оставя заслугите само на впечатляващия стил на писане в никакъв случай. Да, Въглен в пепелта  си има очакваните елементи на тийнейджърската литература (отчаяно момиче и момче, който се срещат, и светът им се променя напълно, виждали сме го навсякъде), но също така присъстват някои не толкова познати ни детайли (сребро способно да се "слее" с кожата?). Не е само живият метал обаче, който ми направи впечатление, но просто друго не искам да издам за книгата. Определено едно от любимите ми фантастични четива, което ми се иска да препоръчам на всеки срещнат.

Търсите си ново леко четящо се, но и добре изпипано четиво с фантастични мотиви? Вземете си Въглен в пепелта .
Не сте чели от месец и не знаете с какво да започнете? Поръчайте Въглен в пепелта докато още можете.
Търсите си YA фантастика, но ви е писнало от еднаквите романси и любовни триъгълници, характерни за нея? Отивайте бързо на ciela.com и поръчвайте Въглен в пепелта с 50% отстъпка (от днес до 21. май)


 Въглен в пепелта ще ви очарова във всяко едно отношение. Мен ме изненада и ето че очаквам с нетърпение да пристигне и A torch against the night, за да я започна веднага. Единственият недостатък е, че издателство Сиела не смята да издадат следващите части. Но пък в днешното време е тъй лесно да бъдат поръчани в оригинал, че това не би спряло човек, който има средно ниво на английски и връзка с интернет.



Ако сте чели Въглен в пепелта, натиснете тук и нека поговорим за книгата!

вторник, 18 април 2017 г.

Защо книгите не са стотинки

Здрасти! Нямаше ме колко? Четири месеца? Пет? Защо? Май нямам точен отговор, просто залегнах повече над ученето отколкото на каквото и да било друго и нямах особено желание да чета. Не съм чела от Коледа насам, но просто не ми се чете, защото каквото и да хвана си мисля за Двор от криле и руини и нищо друго. Е, днес съм тук! Чудо! И то с пост, който е малко рискован, защото се различава от общоприетото мнение на книгоманите. Но смятам, че това е моето място в мрежата с моето мнение и мислене. Никой не е задължен да мисли като мен и с изказванията си не целя да обидя никого. Та, нека започваме.


*although they do not come for free*

  Напоследък все повече хора говорят за "високите" цени на книгите. От излизането на "Империя от бури" започна темата, че специално издателство Егмонт слагат голяма и "необоснована" надценка на изданията си и този казус продължи и с новата "Смъртни белези". Но дали наистина цените са твърде високи и неприемливи?И двете гореспоменати книги са преводна литература. Това означава, че преводач и редактор на превода са задължителни.  За превод обикновено се плаща по 12лв. на страница, но ако преводач трябва да работи над повече от 6 страници на ден, тарифата се удвоява (информация от http://www.bgtranslators.org/index.php/). В крайна сметка само един преводач на ден излиза между 72 и 288лв. съответно за книга от 760 страници - 9120 до 18240 лв. Да речем че преводачът е бил един, което наистина ме съмнява, затова и цифрите са толкова относителни. След като имаме превод, ни е нужен редактор. Тук редакторите са много-главен, помощник и т.н., но ние приемаме най-ниската тарифа за един редактор, която е 2 лв. на страница (ако преводът е бил добър, което приемаме за вярно), тоест това са добавени още 1520лв. Като сметнем само тези двама допълнителни специалисти, които са нужни за издаването на преводна литература, виждаме едни 10 000-19 000лв. разлика с българската литература, която издателствата ни предлагат на сравнително добри цени на пазара. 

  Но освен допълнителните преводач и редактор има още сигурно един милион неща, които ни убягват. Например, мислите ли, че авторските права на автор, продаващ се на милиони хора по целия свят, са от рода на авторските права на нашите автори (които не са с нищо по-малко от чуждестранните, но просто не са толкова известни и продавани)? Аз смятам, че сумата е в пъти по-висока. А какво ще кажете за авторските права на оригиналните корици, които Егмонт почти винаги запазват? И като казахме кориците, оформлението на заглавието, името на автора от английски на български също си е работа, която трябва да се свърши и съответно заплати. Всичко това са добавени разходи за преводната литература сравнение с тази на български език. Също така виждали ли сте изобщо качеството на книгите специално на сериите на Сара Дж. Маас? Ако намерите същото качество и брой страници на преведено издание на българския пазар за по-малко от тези пари, които това е, обадете ми се.  Да не говорим, че "Смъртни белези" е с твърди корици. На английския пазар с колко повече са твърдите корици в сравнение с меките? ДВОЙНО (понякога дори повече от тройно). Затова е 25 лева. Затова "Империя от бури" е 28 лв. Не просто защото Егмонт иска да ни ограби парите. 


  Омръзна ми да се протестира точно за Егмонт, които не са зарязали нито една поредица незавършена, които издават книгите най-близо до излизането им в Америка, Канада или Англия, които нито веднъж не са направили компромис с качеството. Помислете си не "о, ужас, тази книга е поскъпнала, дай да протестираме!", а "защо ли е поскъпнал така книжния пазар напоследък?" Така може би няма да има нечестни осъждания.

Приятно четене на всички

и помислете преди да правите заключения ✌❤