петък, 11 ноември 2016 г.

The Graveyard Book by Neil Gaiman

Здрасти! Днес съм тук с първото си ревю на книга и то доста добра. А именно The Graveyard Book  от Neil Gaiman. Очертава се месец октомври месец ноември да са посветени на Нийл Геймън, от което изобщо не се оплаквам.

 След прочитането на Coraline, бях убедена, че ще харесам The Graveyard Book, но въпреки големите си очаквания, бях изненадана колко всъщност е прекрасна тази книга, колко прекрасно пише Геймън. 

 Историята е за момче на име Nobody Owens, което израства в гробище. Общо взето, това е всичко, което имате нужда да знаете за сюжета. Това е от онзи тип книги, за които е по-добре да не сте чували много, да влезете в изградения свят "на сляпо". По принцип книгата е предназначена за деца, но дори възрастен би открил нещо, за което не се е замислял досега, би се потопил в света и би изпитал всички емоции, които и дете на 10 би. С това четиво ще се смеете, ще стоите на нокти какво ще се случи след това, ще се ядосвате на героите, дори ще има и моменти, когато ще ви се прииска да си поплачете малко (или пък не толкова малко). Няма да искате да свършва, но в същото време ще искате да четете още и още, и още за героите. 
 Нийл Геймън е написал така творбата си, че хем да научи децата на някои основни проблеми, хем да им е интересно и по този начин да не го усетят като учене. Споменава се дори темата за самоубийството.
https://www.instagram.com/p/BMql6e3Afm-/?taken-by=smurfietka1

 “They kill themselves, you mean?” said Bod. He was about eight years old, wide-eyed and inquisitive, and he was not stupid.
“Indeed.”
“Does it work? Are they happier dead?”

“Sometimes. Mostly, no. It’s like the people who believe they’ll be happy if they go and live somewhere else, but who learn it doesn’t work that way. Wherever you go, you take yourself with you. If you see what I mean.”


 Проследявайки израстването на Bod и приключенията му, ние се срещаме с доста нови герои. Не мога да определя кой е по-прекрасен. Въпреки това обаче още от самото начало Silas ми е любим. Толкова е мистериозен и различен, и добър, и грижовен и още хиляди хвалебствени определения. В същото време, ако трябва да избирам между него и Nobody, няма да успея. Малкото момче е толкова очарователно, забавно, умно и любознателно. Четейки репликите му, няма как да не се усмихвате. А приключенията му са толкова интересни и мистериозни. Не знаете какво ще се случи след малко, има толкова обрати, които няма как  да очаквате. Изненадвате се все повече и повече от героите, опознавате света. Нищо не ви се казва, освен ако не е абсолютно задължително и това прави книгата пълна с подозрения и загадки.

“Name the different kinds of people,” said Miss Lupescu. “Now.” Bod thought for a moment. “The living,” he said. “Er. The dead.” He stopped. Then, “…Cats?” he offered, uncertainly. 


 Книгата е удивителна. Самото писане, героите (за които не искам да разкривам чак толкова много), сюжета, всичко е толкова добро, че дълго време след прочитането ще си мислите за това четиво. Уверявам ви. А илюстрациите от Chris Riddell си пасват толкова добре с нея. Сякаш Gaiman и Riddell са родени да си партнират. За да разберете по-добре това, което обяснявах досега, трябва да прочетете книгата. Обещавам, че няма да съжалявате.