Първо искам да кажа, че имах притеснения за това дали ще се наслаждавам на четенето. Не съм от този тип хора, които четат бързо, и бях с ясната представа, че е непосилно за мен да прочета 7 книги. Не се и насилвах да го правя. Честно да си кажа, целта ми беше четири книги и знаех, че и това е лимитът ми изобщо. Идеята ми беше да чета през всяко едно свободно време, но да не го правя, ако нямам желание, и да не загърбвам ежедневните си дейности. Бях наясно със себе си и способностите си, но притеснението ми идваше от това да не би да се сравнявам с другите и техните "постижения". За щастие (и моя изненада), това не се случи. Въпреки че всеки ден гледах влогове в youtube, за миг не си помислих, че се справям зле или че не чета достатъчно. Но нека започнем с книгите.
1. Изумителната и изключителна история на Мирър и Голиат от Ишбел Бий
Бях започната с тази книга още преди маратона, но я слагам тук, защото прочетох повечето от нея по време на него. За мен тя изпълни предизвикателството Прочети книга, която си купил заради корицата. Може и да не е само заради корицата, защото прочетох и че е идеална за любителите на Нийл Геймън, но честно казано, корицата си беше основната причина. За жалост, корицата се оказа по-хубава от съдържанието. Исках да харесам книгата, но просто не беше за мен. Имаше моменти, в които просто ми беше скучно. Само Господин Лъвхарт харесах и то веднага, но чесно казано, накрая се почувствах предадена, че са сложили името на Геймън с обещание, че приказката за Мирър и Голиат прилича на неговите. Наистина не намерих приликата. За съжаление не мога да дам повече от ★★☆☆☆ и те са единствено за Господин Лъвхарт.2. Juniper Lemon's happiness index от Julie Israel
Не изпълнява нито едно от предизвикателствата от четатона, но беше избрана за "обща" книга и затова реших да я прочета и аз. Хареса ми, но имаше някои моменти, които се оказаха проблемни за мен. Тъгата на главната героиня, загубила сестра си, беше представена доста добре. Чувствата ѝ и повечето ѝ действия бяха напълно разбираеми. Нещото, което не ми хареса, беше представянето на романса. Имаше момент, в който всичко можеше да се подреди просто ако бяха говорили нормално. Но като че ли много пъти това се случва и в реалността, нали? За мен се оказа книга за ★★★★☆
3. Малкият принц от Антоан дьо Сент-Екзюпери
С тази мъничка книжка покрих предизвикателства Прочети книга с човек на корицата, Прочети книга за ден, Прочети книга изцяло навън, Чети за персонаж, много по-различен от теб. Не мисля, че някой не знае за какво се разказва в "Малкият принц", но все пак да си кажа. Става дума за момче, което живее на миниатюрна планетка заедно с розата си. Но един ден решава да обиколи и по другите планети като накрая се оказва на Земята. Книгата не е единствено за приключенията на Малкия принц. Тя ще ви накара да мислите за това докъде ние, хората (или по-скоро възрастните), сме стигнали.Oбичам Малкия принц от дъното на душата си. Любима класика ми е и вярвам, че ще я препрочитам още много пъти. ★★★★★4. Anna and the french kiss от Стефани Пъркинс
Това е прочетената книга, която е много известна и харесвана. Разказва историята на Анна, която е пратена от баща си в училище в Париж за една година. Истината е, че тази книга си е клише. Присъстват любовен триъгълник, главна героиня, която е срамежлива, и популярно момче, което харесват всички и в което тя е влюбена. Книгата е типичният любовен роман. Забавна ли ми беше? Да. Пристрастяваща ли е? Да. Имам ли вече останалите книги от поредицата? Да. Стойностна литература ли е? Не бих казала. И в това е проблема. Имаше твърде много неща, които не ми допаднаха, но преглътнах просто защото исках да видя какво ще се случи между героите. Затова оценката ми за нея е ★★★☆☆
Това са книгите, които прочетох по време на BookTubeAThon-а. Изпълних поставените от себе си цели както и всички предизвикателства освен това да прочета седем книги. Просто ми е непосилно. Доволна съм от представянето си, но съм малко тъжна, че свърши толкова бързо. Радвам се, че участвах, и чакам с нетърпение следващия четатон. Тогава ще участвам със същата нагласа, че нямам на никого да доказвам нищо, а правя това за забавление. Мисля, че смисълът на BookTubeAThon (а и всеки книжен маратон изобщо) е точно такъв.
